Телевизионна стръв

            ЦУНАМИ В УСТАТА                                                                                                        НА МАДАМИ

            Зрителят е раздвоен - в и ли зад кадър да работят синоптичките  

            „Времето е в нас и не е никак лошо ако вътре в нас ни е слънчево”. Интересно откъде иде изречението. Перифраза на Левски ли е или на др евен мъдрец. Не, принадлежи на БТВ - синоптика Чолаков. Когато той се появи, изчакваме му арт-преамбюла, за да чуем нещо по същество. На мнозина въпросният Емо е интересен и дори симпатичен.*  Зависи обаче кой какво търси в метео-прогнозата. Ако чака да научи за дъжда посред ством есе, стихче или нещо още по-интелигентно, от рода на „I,m singing in the rain” на Джийн Кели - нека за тези зрители  се сътвори специално „синоптик-шоу”. Но докато тръгне такова, ако обича младежът да запази афоризмите за себе си и се заеме сериозно с работа. Той може,  инте лигентен е и ще влезе в релсите, а иначе е заслужил да го назначат  няк ъде в културата / и без друго вече го виждаме в рекламни клипове/. Ако началниците му смятат че с това си поведение привлича зрители, бъркат. Може, но само тийнейджъри или зевзеци.  Норма лният зрител чака пр огнози, а не импресии. Балинска, началничката на Чолаков отдавна го критикува за „палячовщините”.                                                                                                     С него е лесно. Проблемите  са другаде. Все още медиевистите  уму ват кое е по-доброто -  водещ в или зад кадър ? Единствено в ТВ Европа и Канал 3 той е скрит. И на финала се оказва се че предимството на водещите в кадър е почти само в показа на тела и  тоалети. И мъжете губ ят поне минута да се порадват на поредното мило девойче. Стартът е ми нал в еротично съзерцаване. Освен това немалко мъже се самотестират: на кой ли шеф е станала изгора  тази госпожица ? И поради същите тези интимни причини жените са против - те също харчат време за оглед, но от ревност. Забелязват втренчилия се мъж и процеждат: тая фльорца пък как се е наконтила...                                         .                                                                                                                                                     Със синоптика-мъж /wether man/ нещата са по-прости и полезни. Още от класика Минчо Празников аудиторията е свикнала да не забеля зва „докладчика” - а щом това е постигнато, значи всичко е наред. /Добр ият водещ е като елегантната жена - външността им не бие на очи./ Наист ина, по Иво Андреев няма какво да се гледа освен традиционния костюм /похвала за елегантността му/, но не е така с  Никол Станкулова, Деси Банова, Елица Димитрова. Може би - и за да няма разсейване -   нежният пол трябва да се подвизава  навсякъде другаде освен в метеорологията.                                       Ако в „прогнозата”  паркират е депаркират  много момичета, това е поради особеността на предаването. Несложно, репродуктивно и четено на аутокю, то не изисква висше образование и голяма култура, като така се явява прекрасен плацдарм за атака на истинската тв журналистика. Бо сът /шефредакторът/ казва на кандидатката /роднинско или олигархич но детенце, а може и проектогадже/: не ставаш още за репортерка, отив аш да се поотракаш във „времето”, нататък ще видим. И се изправя де войката, започва с лево-десни разходки пред картата и - ако се прави на сложна - с конструкции от рода на „стратосферен антициклон”  и „нефро нтални девиации”.                                 .                                                                                              Забелязва се нова тенденция. Зрителят се настройва към нов тип въ зприятие. Престава да слуша шаманите и се заглежда в пиктограмите зад тях. По му е лесно.  Картинката със слънце показва ясно време, водните капки показват валеж, и пр. България не е  Русия или САЩ с техните огр омни теротирии, че да има генерални метеоразличия, за които една ка ртинка е недостатъчна /освен ако за всеки район няма съответстващи/   Понеже все се учим от Си Ен Ен, традиционалистите там са още на власт - метеопрогнозите вървят с водещи като от време оно. А ето и най-послед ната визия - Евронюз показва части от въртящо се и спиращо земно къл бо с показ върху основните му райони  на каренца с градуси и иконки на слънце или дъж. Простичко и прегледно. И друго - в класическите инфо-телевизии се налага паралелна прогностика. Долу на екрана и независ имо от емисията пълзи лента с текстова синоптика.                                  .                                                                                                                                                        Понеже си оставаме привърженици на прогнозата зад кадър, ще добавим немаловажен аргумент - от такава се пестят щатове, съответно пари. Ако някой бос се интересува от тях, нека се преориентира. Това, разбира се няма да навлезе в употреба. Къде ще пратиш връзкарчетата. Колкото до зарибяването на изгори, има толкова други начини...                                                                                                                                                                     --------------------------------                                                                                                                          * Поместваме бисери на Чолаков, които го представят - наистина успешно - но в странична на професията му афористика: Като погледне човек картата - слънце като палачинка; Навсякъде е безсрамно хладно; На картата така вали, та и студиото ще наводни;  Облаците се опитват да ми саботират прогнозата; Бурите ми дойдоха в повече, затова предлагам да видим спорта; Баба Марта яхна топлата метла; Цялото това безобра зие ще ни се стовари от запад; За някои студът е кучи, за друг мечи, но си е студ; Да се промени  времето му е време; В четвъртък бури и градушки ще има за всички; С всеки изминал ден морето става все по морско; Утре ще имаме идеално време за неходене на планина; Време - как да му се разсърдиш.

                                                                                   naskomand.blogspot.com

              Телевизионна стръв

            „СЕЙТЕ РАЗУМНОЕ,                                                                                                                                 ДОБРОЕ, ВЕЧНОЕ !”

       Публицистиката в БНТ търси равновесие между доброто и лошото

       Наско Мандаджиев

            Може да е морализаторство, но ще спомена Некрасов. В позабр авения от нас руски език светят велики мъдрости, една от които изрече преди столетие този „поет на народната скръб”: „Сейте разумное, доб рое, вечное ! /Сейте, спасибо вам скажет сердечное...”  Сетих се за нея, защото напоследък ни връхлетяха толкова много беди, че вече не вид им „добро ли, зло ли насреща иде”. И ако срещнем нещо хубаво, не вярваме - мигар такова все още съществува ?                           .                                        Загледаме ли се в тв каналите излъчващи публицистика ще уста новим, че „Панорама” на БНТ  се стреми към нещо благородно. Гони баланса, търси равновесието между лошото и доброто. Един от послед ните събеседници на Бойко Василев - съименикът му експремиер Бори сов ни напълни главите - и то в петък преди уикенда - с беди и катастро фи. Не че  днес има друго, но нали за това са водачите - да видят и ни покажат светлинката в тунела... Зрителят щеше напълно да се отчае, но за радост, накрая водещият пусна петминутен  репортаж за античн ия пловдивски театър и за работещ у нас италиански диригент. Следва щата, последна за сезона, емисия пък завърши с разказ за глухоняма девойка, която следва и освен това се е научила да говори /!/ три ези ка. Водещият завърши и с две малки съобщения, които някой ще реши че не заслужават екрана: пенсионирал се колега-оператор и колежка-операторка родила второто си дете. Сюжети битови, простички и кам ерни - но как леко и оздравително докосват те душата на зрителя. Ум ът ни бързо изтрива такива - и все так нещо остава. Като билката с ней ния„плацебо”ефект.          .                                                                                                                                                                                      „Проблемът за добрата новина” съществува откакто има журна листика. Гилдията отлично го познава, но му бяга по тъча. Колкото и да се пудрят, журналистите знаят че се продава  „кримката”. Ако се нало жи съкращение на новините, първа изхвърча добрата вест. Редакторът на в-к „Българан” Христо Силянов веднъж рекъл на младия  репортер Ведбал /Христо Смирненски/: „Не откриеш ли убийство, сам го прав иш, но искам такава вест !”. Отношението към добрата новина е като на ханджията Тенардие към малката Козета. Скоро пловдивски тв кор еспондент ми довери как от „централата” го навикали че не е съобщ ил за  убийство, което  всички телевизии били предали. Интересно да ли ще му се скарат ако пропусне премиера в Античния театър.                                                                                                                                    Историите за седенки и събори, народни занаяти, даровити деца,  безименни благодетели, младежи чистещи планината и пр.и пр. - те са навсякъде и всекидневни, просто репортерът трябва да „възпита окото си” за такива. И да прави минирепортажчета покрай основната си зад ача. Както би изпял Георги Минчев: „Хем вестта осигурена, хем изкар ваме по някой лев”. Не знаем дали БНТ-новинарката Поли Златарева е пътувала специално в Пловдив за този античен театър, дали е прияте лка на директорката или е снимала „между другото” - за зрителя под будите й са без значение, важен е крайният ефект. И как другата БНТ новинарка - Катя Тодорова е открила глухонямата Красимира. Но е фа кт че „Бойко-Панорама” в две финални за лятото емисии завърши  кра сиво. Нещата в крайна сметка опират до човека. И най-златните полож ителни материали да представиш на шефредактора - няма ли той се тива за такива, нещата угасват...  А никак не са трудни  минирепортажи те  - две „панорами”, два пресечки, две интервюта, два изровени кадъ ра от видеоархива, час монтаж... Репортери, не се връщайте от команд ировки без поне една заснета „петминутка”. Редактори, не им отказва йте такива. От дългия си репортерски стаж зная че няма нищо по-лесно от това да намериш крими-събитие. „Сводката” на МВР те засипва всек идневно с каквото ти душа иска - убийства, грабежи, изнасилвания. Но кому са нужни те ? Откровен терорист е репортерът, който ти обажда за обрана бабичка и напил се алкохолик.  Разбира се, жалим за всички тях като Моканина с неговата  „колко мъка на тоя свят !” - но как да я съберем цялата ?              .                                                                                             Конкретно, става дума за мястото на „светлите” репортажи в про грамите. Не за самостоятелното, а за „вграденото” им излъчване. За ав тономния и многоминутен репортаж се иска грижа като за документа лен филм. Но публицистичните рубрики и токшоу-тата в телевизиите са доста - и няма да се накърни егото и хонорарът на техните водещи ако на финала на своите предавания разделят славата си с още някого и разведрят зрителя с нещо по-различно - по-оптимистично от протяж ните политико-икономически  умозрения. Струва си „петте К” - Кевор кян, Коритаров,  Кулезич, Кошлуков, Карбовски, а също Ризова, Дилов, Цонев, че дори нарцистичният Вучков, да се замислят върху идеята и  си преструктурират схемата. А и шефовете да им гласуват средства за минирепортажи. И телевизиите, и зрителите, ще спечелят.       .                                                                                                                                             За общо задоволство, напоследък - и все повече - тв новините из лизат от диаболизмите и завършват с ведра вест. Но, както се казва -   може още да се желае. И да се вземе пример от руските телевизии, чиито сутрешни новинарски блокове по стародавно правило изключ ват „кримките” и катастрофите... Свещените книги казват, че дяволите са низвергнати от Бога ангели. Да ги низвергнем и ние.

                                                                                             naskomand.blogspot.com         

Министерска поезия

АКО ВЛОГЪТ МИ ПОСТРАДА –                                                                                                         ЩЕ СЕ ГРЪМНА НА ПЛОЩАДА !

Жалба на ексминистъра  Рашидов 

 до  експремиера  Борисов

Кво стана, бе, Бойко скъпи ?                                                                                                                Тия финансисти тъпи                                                                                                                          се изсмяха на закона                                                                                                                            и ми свиха два милиона !                

А представят се за прави.                                                                                                                    Ха, наздрави !                                                                                                                                      Нека знае всеки тука                                                                                                                             как пара със чук се чука.                                                                                                                        С бронз и мрамор - мента няма.                                                                                                          Казвал съм го в „Панорама”.                                                                                                              И във Шоуто на Слави.                                                                                                                         Ха, наздрави !                                                                                                                                       Вчера чух се с Едгар Хувър -                                                                                                                 поздравява ме за „Лувър”,                                                                                                                     а в „Пале роял” с Ширак                               

се напихме с”Арманяк”.                                                                                                                      Туй са европейски нрави.                                                                                                                   Ха, наздрави !                                                                                                                                           И не слушайте Доган -                                                                                                                       той от важност е пиян.                                                                                              

И да не играй на  жмичка                                                                                                             

с батковеца си Веждичка.                                                                                                                                           Тлъсти депесарски крави...                                                                                                                 Ха, наздрави !                                                                                                                                         Всеки завистлив простак                                                               

ме обижда на мултак                                                                                                                                                     но със „Мултигруп”, с Илия,                                                                                                                не ни свързваше ракия,                                                                                                    

а дела търговски, здрави.                                                                                                                                                 Ха,  наздрави !                                                                                                                                     Бойко, честно да ми кажеш  -                                                                                                             влогът още ли ми важи ?                                                                                                                        Ако вземе да пострада -                                                                                                                       ще се гръмна на площада.                                                                                                                 Да се види на открито                                                                                                                                                   как отиде си Веждито.                                                                                                                     Аллаха гадости ми прави...                                                                                                                  Ха, наздрави !                                                                                                                                                                    

Подслуша: Наско Мандаджиев

            Телевизионна стръв

              
              ЛЮБЕЗНО - ВЪЗДЪРЖАНИ                                                                                                               КЪМ  КАЛИГУЛА  И  САФО

              
               Телевизиите отразиха софийския гейпарад  без ексцесии, но и без възторзи

              
               Наско Мандаджиев

               
          Това лято телевизиите отразиха софийския гейпарад уважително, пестеливо и разумно, с което показаха израстване в отношението си към него и към „еднополо вата” тема. А не бе много отдавна когато  се прехласваха - разхождаха къде ли не ка мери и микрофони и пълнеха ефира с декларации за „уважение към различността”. За радост, либертарианските възторзи вече станаха демоде и изтляха в миналото. Последното шествие мина цивилизовано и разумно, доколкото може - морално и съ ответстващо на нишата, която заслужава. Колко по-различно бе първото му издание през 2008 г.  Тогава на парада вреше и кипеше, „първопроходците” бяха пламенни и борбени, като такива се изявиха и  черноризците на Расате. Екраните гърмяха по ше вовете, - уличните сблъсъци се вихреха и репортерите летяха, вървяха директни вклю чвания, сякаш започваше гражданска война...                                                                                                                       Никога отношението на света към еднополовата любов не е било и няма да бъ де еднозначно, а това затруднява медиите. Най-висши държавници са се лутали в пр облема и това се е предавало на кръжещите около тях журналисти. Интересно е напр имер как Хитлер е  приел хомосексуалността на първия си сподвижник, СА фюрера  Ерн ст Рьом. В зората на нацизма наредил личният му живот да не  бъде следен и на казван, освен ако не противоречи на нацизма, ала три години по-късно мълчаливо разпоредил  арести и инквизиции върху обратните. В най-ново време филмът на Анг Лий за любовта на двама овчари „Планината Броукбек” предизвика невероятни пол емики, които обаче не попречиха да получи 8 номинации и 3 награди „Оскар”. А когато обществата спорят,  медиите не могат да стоят настрана.                                    .                                                        Върху собствената ни екранна  територия проблемът /вече/ се разполага в нор мални граници, като се разшумява по „частни” поводи - монашеска любов, „обрат ни” публични фигури и от този калибър. Светият Синод захвана /по-точно - само съ общи за/ разследване на еротиките в Троянския манастир, но го направи баланс ирано - хем  уважи обществения гняв, хем не обиди обратните. По същия начин - „ан пасан” - бе отразен проблемът и в медиите. Меко се отнесе Синодът и към „София прайд 2014”. Дори висшият клир се отнесе по-категорично от очакваното, спокойно можеше да замълчи. Но той познава добре църковната история и полярните лутания през хилядолетията между инквизициите и благославянията.               .                                За телевизиите  геймаршът винаги е бил благодарен за разкадровка - цветен е и пълен с оперения, свирки /извинете.../ и балони. Но, има едно но. Показът на толе рантност и хуманност към ЛГБТИ /лезбийки, гейове, бисексуални, трансджендър, ин терсексуални/ трябва да има за цел да бъде „все по-пестелив”, защото всяко пре експониране на темата издава пропаганда. Такава е нужна в непримиримите и жес токи общества, но не и в нашето, което е известно с налагането на толерантност и равнопоставеност.  Ако някога-някъде се случва „прегряване”, за него  е виновна общ ата култура и компетентност на самите репортери и редактори.                              .                                             На последния парад и в стремежа си да покажат най-пространната негова  кар тина някои  репортери пресолиха госбата. Подвключиха много интервюта, мнения и соъбражения. Че хомосексуалните са винаги готови за коментари,  е ясно. Но когато почнат да им пригласят хетеросексуалните, това вече идва в повече. Не беше нужно например певицата Мария Илиева да бъде поканена за разговор на тази тема. Тя каза, че има много хомосексуални приятели и че с нищо не ги различава от другите. Всички имаме такива, но не бива да флиртуваме с подобен факт и  да ни бъде той на виран в очите в съзнанието. В устата на публична фигура действа доста ерозивно. Обществото ни вече се е разбрало с ЛГБТИ /и те се съгласиха/ да не се прекалява с из явите, най-вече публичните. От голямо значение е, че нито един интервюиран не из каза протест  за „дискриминации” и „неравнопоставеност”. Ако имаше дори микрон в подобна изява, той щеше да бъде широко раззухан. Добре че не се намериха об ратни да провокират подобен случай.                                                            .                                                                                                                                             И един спорен казус. Водещите телевизии не показаха речите които  първите английски и американски дипломати произнесоха на трибуната на парада. Само БНТ ги показа. Дали го направи защото е обществена телевизия и мълчанието й може да предизвика дип-проблем ? Смятаме че не никой посланик нямаше да се разсърди ако БНТ бе спестила кадрите и ги бе предала само с текст. Това според нас трябваше да бъде по-верният подход. Което повечето телевизии сториха.  В подкрепа на пар ада и толерантността са се подписали 11 европейски посланици, но само двама се появиха на парада. Интересно е дали останалите 9 биха приели интервюта по темата в собствените си посолства                                              .                                                                                                                                Българската нородопсихология не е  западноевропейската. Гражданите на  дъ ржави със стара и утвърдена демокрация не се поддават лесно на пропагандни вл ияния, което не може да се каже за още неоформения и лабилен мироглед на бъл гарина. По темата може да се извика на помощ медиевистиката. Установено правило е информацията за едно събитие да бъде поднесена „снимково” и без субективно отношение. В конкретния случай телевизиите съобщиха безпристрастно за живата ве рига която активисти на Атака затвориха около паметника на Апостола с мотива че може да се очаква поднасяне на цвета от ЛГБТИ. Само две телевизии показаха кадри от тази акция, останалите съобщиха факта само като текст.  Някои журналисти обаче прекрачиха прага на обективното отразяване. Репортерката ветеран от БНТ Мария Чернева поднесе вестта за парада вещо и многопланово. Но се изпусна – в края на информацията каза следното „Странно защо общината прибра плакатите от шествието  /на тях бяха изписани обръщения за по-голямо внимания и толеранстонст от страна на президента, премиера и кмета. Чернева можеше да пропусне думата „защо”, това нищо и никакво словце изрази нейната критика към институциите. А в никого не се е раждало впечатлението за нетолерантност и в тази връзка плакатите бяха ненужни.                                                .                                                                                                                                                                  По-най острия и може би единствен проблем - регламентирането на едноп оловите бракове телевизиите благоразумно замълчаха. Ако искаха да покажат  плурализъм на мненията можеше същия ден да покажат коментари от специалисти - социолози и психолози. Но, както казахме, от подобни събеседвания засега полза не може да има защото   България не е достигнала  авангардната либералност на Англ ия, Дания или Холандия, балканските ни нрави са по-консервативни. Може би ната тък обществената психика ще се отвори, ще настъпи по-голямо разкрепостяване, но за това трябва да мине „технологично” време. По темата всеки момент се очаква някои по-смели политици да открият дебат. Журналистите все още не смеят /или не искат/да ги отключат. Така засега и занапред към съидейниците на „великите обра тни” - Платон и Сафо, Калигула и Тиберий, Александър Велики и Нерон, Джакомо Казанова и Сирано дьо Бержерак, Оскар Уайлд и Съмърсет Моъм, Джеймс Олдридж и Труман Капоти, Ленърд Бърнстейн и Хърбърт фон Караян, Фреди Мъркюри и Елтън Джон, Джордж Майкъл и Рики Мартин, Мартина Навратилова и Амели Моресмо ... – към тях днес светът /трябва да/ се отнася с любезност и разбиране. Ефирът - също. *

             

                Сибирски дневник

         ЛОВЦИТЕ НА САМУРИ                                                                                        СТРЕЛЯТ И ПО ХОРА

         

Български журналист едва оцеля в тайгата                                           от куршумите на разгневен ненец

           

Наско Мандаджиев

           

През времето на „братската и безкористна българо-съветска дру жба” когато  комунистическите вождове Живков и Брежнев се целуваха страстно където се срещнеха и флиртовете им струваха милиони тонове руски нефт и дървесина за България и милиони кашони с българско вино, компоти и цигари за СССР. Тогава раз менните командировки вървяха с пълна сила, в една такава ми бе възложено да пиша за сибирските дървосекачи. Пътуването ми бе необичайно. До сечището, намиращо се току до Полярния кръг, трябваше да пътувам с шлеп натоварен със 100 хил.бутилки българско вино „Меча кръв” /”Медвежья кровь”/, а моите  съпро вождащи щяха да бъдат двама московски студенти по журнал истика. През лятото и за да заработят някоя рубла се цанили за вардияни на шлепа, а информационната агенция АПН, която ми бе домакинът, им възложи и съпътстващото задължение да ми правят „професионална” компания. Беше началото на юни, кацн ах на летище Ханти Мансийск, температурата бе 18 гр. предстое ше ми да изживея фантастичния полярен ден, когато слънцето ст ои залепнало цял месец на хоризонта. Запознах се с Евгени и Са ша, те ме заведоха на пристанището на Иртиш, притокът на Об, къ дето чакаше шлепът буксиран за влекач. Как и с какво  нашето ви но бе пристигнало и натоварено за мен остана загадка, навярно бе долетяло с тежкотоварните руски самолети /транспортът на една бутилка непременно струва повече от нея, но кога скъветска Русия се е интересувала от горивни разходи ?/.  Екипажът се със тоеше от двама души - рулевия и речния капитан, който бе взел за разходка и жена си с двете си деца. Пътуването ни по вели ка та река щеше да трае четири дни и имаше за краен пункт се ли ще то  Салехард в чийто район работеха дървосекачите. Заредиха се дългите часове на плаването, движехме се край брегове  гъсто об расли със сибирската лиственица. С капитанът и семейст вото му не контактувахме /те си стояха повече във влекача/, четяхме, игра ехме шах на палубата и просто зяпахме във водата. Към хране нето си прибавяхме задължително и бутилки вино, пиехме си ги без да ги броим. И всичко вървеше монотонно докато не се разр ази голямата драма. Откъм брега към нас  заплава лодка еднодр ъвка с мъж в кожи нахлупил самурен калпак. Капитанът веднага спря, мъжът привърза лодчицата и се качи на борда. Изненадах се на жеста, после ми обясниха че спирането е задължително. То ва са местни жители-ненци, които отстрелват самури и продават кожите им. Ловуват далеч от селището си, понякога прекарват в тайгата с дни  и минаващите транспорти са длъжни да ги снабдят с провизии. Приближи се сибирякът към Евгени, взря се в него с опънатите си очи и рече „Давай водку”. Младежът кимна отрица телно и взе търпеливо да обяснява че на шлепа има само вино и ако гостът пожелае може да получи цял кашон. Ненецът го изслу ша и попита настоятелно „А где водка ?”. Веднага схванах че за него няма друга напитка освен водката А защо ? По-късно младежите ми разказаха подробностите. Ловът на гризачи с ценна кожа бил изключително сложна работа, която могли да вършат само най-точните стрелци. И понеже пробитата с куршум кожа не се приемала от закупчи ци те, налагало се животното да бъде отстрелвано единствено ... в окото. Това от своя страна налагало целодневно бдение под дървото където шавал гризачът. А как въпросният „снайперист” ще издържи часове легнал по гръб на снега и с пушка в ръка ако до себе си няма водка да го топли. Причем тут вино ? - биха казали по този повод руснаците - и не може да не съчувстват на северния охотник. А най-интересното е, че той нито за момент на бе допускал че цял кораб ще плава с дни по реката без на него да има водка. Просто е решил че го лъжат, че я крият... И тук започна екшънът. Ненецът не попита за нищо друго, сви ядно вежди, слезе от шлепа, качи се на лодката, отдалечи се на двайсетин метра - и откри огън. Тъй като трюмът бе препълен с кашони, огромен стиф бе нареден и върху палубата. Веднага залегнахме, с периферното си зрение видяхме стреснатата физиономия на капитана /той още не бе  разбрал за какво се разиграва драмата/. Над нас  захвърчаха кур шуми и попадайки в пирамидата зад нас за секунди покриха палу бата със строшени бутилки, разкъсани кашони и всичко това об илно полято с течаща винена река. А ловците си носят цели тор би с патрони...  Мина му гневът на сибиряка, спря стрелбата и сл ед минути се скри в шумака на брега. А ние се захванахме с хигиенистика, чистихме, михме - и много стъкло отиде на дъното на Об. А интересното не спря тук. Затреперихме какво ще прие ма щият склададжия, приготвихме се за оправдания, дознания и пи сане на протоколи. А капитанът бе учудващо спокоен, разгледа поразиите и отсече „а, ничего”. Доверихме се на опита му, вино бе возил неведнъж и познаваше ситуациите. Склададжията пр еброи загубите, липсваха три хиляди бутилки. Подаде ни за подпис приемния протокол и за наша огромна изненада рече: „Пр емия няма да ви се даде”. По-късно разбрахме че планираните загуби при подобни курсове били големи. При липса на по-малко от хиляда бутилки се полагала премия, а над нея - не. А ние оча квахме едва ли не тюрма. А Евгени ми обясни още една подробност - знаеш ли, рече, скожлко още бутилки ще изчезнат по пътя до секачите. Склададжията ще прибере хиляда, товарачът още хиляда, и по веригата следват шофьорът, разтоварачът, при емчикът, магазинерът...  Връщането ми мина без инциденти, нен ецът не се появи, знаеше че нямаме водка. А в редакцията не посмях да напиша нито ред за великото съветско разхитителс тво. Цензурата не позволяваше.  Посветих репортажите си  само на дървосекачите, които работеха при дълбоките минусови тем ператури. А, попитах се, нима и те не се нуждаят от водка, как ще се спасяват в студа с вино ? Ненецът беше прав да ни стреля - ами то си бе обида ! 

                                                              naskomand.blogspot.com

            Телевизионна стръв

            СЛАВИШОУТО ПАК ФЛИРТУВА                                                                                                    С ЧАЛГАТА

           Предаването едновременно бичува и фабрикува попфолка

            Наско Мандаджиев

            Славишоуто тръгва из страната - и по традиция си задаваме въпроса:   ще заработи ли отново лятната чалгарница „Трифонов” ? Ще задруса ли пак по естрадите вездесъщия чака-рака ритъм ? Питането е основателно, за щото Слави отново сигнализира че тръгва по стария излюблен коловоз. Ця ла зима не движеше по него, но дойде лятото, а нали то се нуждае от „не що по-така”. За което трябва да се влезе „във форма”. С едната само разли ка - ако  в Палм бийч полуголите купони на телевизия МТВ вървят с кроткия и скучен „ритъм енд блус”, нашият, на „Слънчев бряг”, трябва да го предста вим много по-горещо и влудяващо. С кое ли ? Разбира се - с  виещите се бе дра и друсащи се кореми.                                  .                                                                                                                 За радост, не всички са като Дългия. Не всички искат да правят пачки от чалгата, колкото и примамливо да е това. Денис Ризов и Васко Кръпката винаги са били еднолинейни в критиките си към нея /не към добрите й обр азци от рода на „Две очи разплакани” и „Гълъбите бели”, а лошите - „Тигре, тигре” и „Само да те гепна, дъ нките ш,ти цепна”/. За разлика от тях Слави е двойнствен - „дава десен мигач, а завива на ляво”. Собствената му естетика си е негова работа и не е длъжен да се срамува и отчита за нея. Ала когато води предаване формиращо ценности, трябва да му реагираме. Имаме  и повод - в две поредни предавания се изявиха  полярни - отхвърлящи и утв ърждаващи - отношения към попфолка. Отношение първо: в „Пеещи семе йства” с песни на Кукубенд,  Феимови-Галовски изпълниха „По ръба” /”Иск хам нещо по ръба, устните ти по гърба”/. Разположиха се точно в попфолк-естететиката, така ги оцениха и форумите, според които триото е отстране но неправилно и тенденциозно,  дори било изпълнило песента по-изчи сте но от оригинала.  Но въпреки това Слави ги отхвърли - пееели „по сръбс ки”. Не е ясно какво разбира под това. /На темата „чалга” спорът между не го и Маестрото от привиден заплашва да се превърне в реален и дори мо же да им развали приятелството/. Истината е, че оригиналът „По ръба” /на Слави с Люси/ е много по-чалгарски. Не е нито сръбски, нито цигански, а на право саудиарабски. Ухото е атакувано от протяжен вой /като на мюезин  от минаре в Риад/, музикалните фрази повтарят вокалните с типичната Изт ока „къдрава” орнаментика - и всичко това се друса в известния от хиляд олетия еднообразен кючек-ритъм. Форумец отбеляза и друго - че преди да каже „не” Слави е наместил микрофона в ухото си, навярно е слушал нечия директива. Ако в случая /и въобще/ нещата се дирижират и предва рител но се решават, а и музикално-естетските спорове са чист камуфлаж, жалко за обективността, за водещия и за неговите водещи... Отношение второ: още зрителите не са успели да смелят античалгапозицията на Слави, в дру го предаване  той обърна палачинката. Позволи на  любимеца му Гъмзата да изпее новата си песен „Mi amore”. Тя се оказа най-долнопробен мангал ски кючек, с  втръсналия  до повръщане еднообразен ритъм и с просташки креватен текст /вместо да се засрами Слави похвали песента втори път /!/ в следващо шоу/. Смятаме че Кукубендът не е изпълнявал досега подобен сурогат, който освен всичко е и плагиат. Не е ясно / освен за евтина пача лба/ защо Гъмзата се набута в тази тема, а и защо текстописецът Ивайло Вълчев му уйдиса да твори чалгарство върху любовна тема. В латинодърж авите песните с това заглавие са най-малко хиляда, като се започне в по-ново време с Ванеса Паради и се завърши с влашкия чалгар Флорин Салам /ако Гъмзата реши да се поучи от композиция на тема „амор”, нека чуе при мерно Пепино Галиарди.../ И вторият плагиат - претоплен е стар текст. При Слави: „Няма не искам, няма недей/ щом те желая, ставам злодей”, при Гъ мзата: „В любовната игра съм аматьор/обаче с тебе ставам звяр”. Жалко е, че видинлийчето, учило се от Майлс Дейвис и  Ранди Брекър, не мръдна по -високо от балканджийския брас на Брегович и орнаментите на Ибряма. Явно, душата му е при сватбите със столевки по рокли и чела. И се обижда Гъмзата в ефир, че в Мрежата фалшификатори му използвали името. А той като пее фалшиви песни ? И питаме: къде е истинската естетическа оценка -  към Феимови-Галовски или към Гъмзата ? А сега внимание: веднага след въпросния кючек Слави  представи струнен квартет с „Либертанго”-то на Пи ацола. Познат трик - подмазва се на другата аудитория. И накрая се разигра поредният спор „що е чалга и има ли тя почва у нас”. Бендът, къде  искрено недолюбващ жанра, къде за „сценарен бъзик”,  обвини  фронтмена си в ча лгарство. Той разбира се, оспори, но сам знае, че си е при нея. Може би не напълно, но я произвежда търговски. Да го пазаруват елементарните хлап етия от футболните агитки, лумпените бачкерчета и борчета, силиконките и тийнейджърките, психясали от емпетройките в ушите. И той като Гъмзата - учил се от велики образци като Паганини, Хайфец, Ойстрах, си остана при индобългарите от Филиповци.                                        .                                                                                                          За радост, извън пайнер-империята работят доста телевизии за авте нтичен фолк -  Фенфолк, Родина, Фолклор, немалко регионални. А интере сното е, че и самите „форлойфери” минаха на критиика. Сашка Васева наре че инкубаторните певачки „клонинги”, а преди месец пред Кеворкян друга фърст-лейди, Ивана, призна че жанрът е в криза за сюжети, текстове и муз ика. Разшифровано това означава, че композиторите и текстописците са се изчерпили и са нужни нови /хора и подходи/. Както целия балкански попф олк и нашият преболедува детските си болести - започна с „хвани го” и „пипни го”, продължи със софтвариантите от рода на „изгори ме” и „запали ме”, току виж - и най-после - се  докосне до истинската поезия и музика. Изходът според нас е в сръбско-гръцкия вариант - във взаимното проникв ане, до степен на неразличаване, на попа с попфолка... Но да не чертаем светло бъдеще. Засега чалгата си остава крепка и непоправима и - особено лятос - работи без почивен ден. И наскоро достигна върха - издаде  „най-ес тетския” си продукт, тройният /!/ диск „Топкючеци”.                            .                                                                                                                                                                                                Неведнъж сме казвали, че няма надежда народът ни да отсвири   на пълно чалгата. Хранителната й среда е балканската географска ширина, тя си вирее отлично там, като гъба на торище -  и винаги ще я има докато има нашенци друсащи кючек. Но нека все пак да я попречистим. Да я минем с груба четка, да я поизплакнем с веро, да я подсушим и така светнала да я поднесем на обществото.                                .                                                                                                         Накрая една просба-препоръка. Не можем да спрем Слави да си чалг арства по естрадите и кабеларките с Боцето и Годжи, но - моля - нека не ца па официалния ефир. И нека не разбрицва ценностите на младите. Браво на Иво Сиромахов, който с две думи изрази квинтесенцията на този комен тар: по повод от страняването на Феимови-Галовски каза /дали не се изпус на ?/ по адрес на Слави: „Доживяхме чалгаджия да заколи чалгаджии”.                                                                                                                                                                                                 naskomand@blogspot.com